Виртуално завръщане в миналото

След дълго време и след като  няколко наши (по)читатели отново ни попитаха какво стана с нашият блог, решихме да продължим да описваме нашите преживявания по света. Всъщност причината за това беше поустинга за нашата 15 годишнина, който пуснахме във фейсбук. Доста хора, с много от които се запознахме някъде по света, откликнаха на него. А и все някой някога ни заговаряше за нашите пътешествия, така че след сравнително  кратко умуване решихме, че е време да продължим с писането. Всъщност и за нас няма да е зле, да си припомним части от пътуванията. Отново сме си в България и разпускаме от ежедневието, а навън в момента е твърде горещо, за да правиш каквото и да е. Затова се опънахме двамата на дивана и започнахме свободните съчинения...

За новите ни (стари) приключения избрахме една нова платформа:

Виж тук

Die Rutzels erwachen langsam wieder aus ihrem Dornröschenschlaf

Hallo Ihr Lieben,

immer wieder wurden wir in den letzten Monaten darauf aufmerksam gemacht, dass es sehr schade ist, dass unser Blog schon zweimal eingeschlafen ist. Eimal während unserem ersten Teil der Reise in Kambodscha im Mai 2014 und das nächste mal im zweiten Teil in Nicargaua im März 2015. Ja, diese Personen haben absolut recht. Es ist richtig schade, dass uns (insbesondere dem Rutzel) die nötige Energie gefehlt hat, diesen weiter zu führen. 

Als wir jetzt in Bulgarien unsere Collage für unser 15 jähriges Jubiläum zusammen gesucht und auf Facebook veröffentlicht haben, ist uns bewusst geworden, dass wir diesen Blog für uns weiter führen müssen. Und alle, die unseren Blog vermisst haben, machen wir vielleicht auch eine kleine Freude. Bitte jetzt nicht völlig durchdrehen und erwarten, dass wir hier täglich etwas veröffentlichen. Wir werden alle Orte und Situationen in Ruhe durchgehen und beschreiben. Wir wollen den Blog ja nicht zum dritten mal einschlafen lassen 😀. 

Für den Neustart haben wir uns für eine andere Plattform entschieden. Ihr findet unsere Geschichten ab sofort hier

Wir bedanken uns bei allen, die uns motiviert haben, den Blog fortzusetzen - insbesondere bei Anja aus Kronberg, Ronald aus Frankfurt und Katja aus Yambol.

Liebe Grüße

Eure Rutzels

Гранада - поредното колониално градче

6. - 8. Март 2015

За Гранада мога са разкажа само малко, тъй като отделихме само две нощи за това китно колониално градче. Не че не ни хареса, бихме останали дори още 2-3 дена тук, но "изгубихме" малко повече време в Масая, а ферибота за острова Ометепе - нашата следваща цел - тръгва след два дена. Така обаче имаме още една причина някой ден да се върнем  в Никарагуа.

Granada - die schönste Kolonialstadt in Nicaragua?

6.-8. März 2015

Die schöne Kolonialstadt Granada durften wir nur einen Tag erleben, da wir zu der Insel Ometepe wollen und die Fähre zwei Tage später abfährt. Wir hatten 3-4 Tage hier bleiben wollen, aber unsere Aufenthalt in Masaya hatte sich ungeplant verlängert und dadurch blieben uns nur zwei Tage für Granada. Ja, wir stehen langsam unter Zeitdruck und das passt uns gar nicht, aber wenn man einen festen Termin hat, wie z.B. nach Hause fliegen, dann geht es nicht anderes. Was für ein Freizeitstress ;-). Und so blieb uns nur einen Tag für die Stadterkundung, weil der erste für Hostel- und Futtersuche verging.

Къде се намират най-големите мартенички? В Масая, Никарагуа...

1.-6. Март 2015

Този път нямаме много за разказване. Нашият престой в Масая се удължи принудително, защото Нийлс отново реши да направи една светкавична диета. Естествено не доброволно, но човек не може винаги да избира сам. И така прекарахме 5 дена в това тихо градче, далече от масовият туризъм и наблюдавахме ежедневието на хората. А за тази цел трябваше просто да седнем в парка или на едно от капанчетата там. Но не само никарагуанци могат да се наблюдават тук ами и ...ленивци. Как е попаднало това животинче в центъра на града, просто не можем да го проумеем. Ленивците живеят по дърветата и слизат на земята най-много веднъж в седмицата и то за да се изходят. Горкото не успя даже да премине на другото дърво, да не говорим как ще се върне в джунглата. Все пак за нас беше много интереснода наблюдаваме едни такъв активен екземпляр и то от толкова близко. 

Masaya - Blitzdiät in einem authentischen Städtchen

1.-6. März 2015

Über unseren Aufenthalt in Masaya haben wir nicht viel zu berichten. Nicht weil das Städtchen nichts zu bieten hat, sondern weil sich der Rutzel mal wieder für eine Blitzdiät entschieden hatte. Natürlich nicht freiwillig, aber man kann sich nicht immer alles selbst aussuchen. Unwichtige Info: Alle Entladungen fanden grundsätzlich zeitgleich statt :-). Zur Freude aller Nachbarn… Und so haben wir 5 Tage in Masaya verbracht und das Leben weg vom Tourismus genossen. Einfach herum spazieren, tollen Kaffee in einem klimatisierten Café trinken oder leckeres Essen im Park geniessen. Dabei durften wir ein Faultier beobachten. Wie es hier in die Stadt gekommen ist, ist uns ein Rätsel. Die Faultiere bewegen sich nur auf den Bäumen und sind selten am Boden (nur zum abführen). Die Bäume hier standen nicht dicht genug aneinander, sodass das arme Faultierchen es echt schwer hatte. Es versuchte vergeblich den Baum zu wechseln. Obwohl der Ort des Geschehens unpassend ist, war es irgendwie trotzdem schön so ein aktives Exemplar so nah zu sehen.

Естели и Сомото - срещу течението

25. Февруари до 1. Март 2015

Този път ще трябва да започнем разказа с нашата квартира в "Ел Чепито". През деня беше един доста непретенциозен хостел с удобни легла, който през нощта съвсем неочаквано и потайно се превръщаше в затвор с максимална сигурност. Но това го разбрахме чак на третата нощ, когато собственичката заключи желязната врата  и с това единственият изход от този затвор...ъъъ...хостел. Изглежда това се случваше всяка нощ, но тази вечер сигурно и се беше приспало рано, а ние тъкмо играехме на карти във т.нар. патио (вътрешният двор). Авариен изход? На кой му трябва такова нещо? Важното е собственичката да се чувства защитена и то от собствените си гости. Ама честно казано при звуците, които издаваше един от тях, и мене щеше да ме е страх ако бях сама. Всяка вечер и рано сутрин "съседа" отсреща смърчаше, храчеше и плюеше все едно живота му зависи от това. А както изглеждаше и боба нещо не му понасяше. Толкова беше гнусно и отвратително! Но пък хостела беше евтин и през една врата беше най-добрата пекарна в града, където хапвахме сутрин, обед и вечер, тъй като не открихме и един ресторант който да е отворен след 19ч, освен бърза и мазна храна.